ГРАДИНАР - всичко за градината
21 ноември 2017 г.
АКТУАЛНО
 
/15.03.2015 г./ Преглеждания 796 | Коментари 0
Студът след слънце е опасен за овошките
Направете резитба до здрава тъкан
 
Температурата оказва пряко влияние върху живота и продуктивността на овощните растения. През целогодишното развитие, те се нуждаят както от по-високи, така и от по-ниски температури. Развитието им започва след трайно повишение на температурите над 10С, а оптималните са около 20-30С. За нормалното развитие на плодните пъпки е необходимо и въздействие на температури под 3-5С за определен период от време през зимата. Както много високите температури през лятото (над 35), така и много ниските през зимата (под минус 22-30С) оказват отрицателно влияние на растенията, а често могат да бъдат и гибелни за тях. При нашите климатични условия най-чести поражения нанасят ниските температури в края на зимата и началото на пролетта и то предимно върху плодните пъпки. При някои овощни видове още през първата половина на януари, а при други до към края на този месец, приключва дълбокият покой и растенията встъпват в т. нар. принудителен покой.

Какви опасности носи пролетта
По-продължителни затопляния през този период предизвикват развитие на плодните пъпки, което рязко намалява студоустойчивостта им. Температури под минус 10-15С могат да причинят масови измръзвания. Особено опасно е, ако те паднат рязко и се задържат по-продължително време. Типичен пример са температурните амплитуди, които се наблюдават през тази зима. През януари и първата половина на февруари температурите продължително се задържаха над 10С, а в някои райони достигнаха и над 20С. След тези затопляния пониженията на температурите в края на февруари до минус 10-15С могат да нанесат значителни поражения на плодните пъпки, особено при прасковата, кайсията и бадема, а не са изключени и при други видове. Там където няма достатъчно снежна покривка, много са възможни и измръзвания при ягодата. Против тези измръзвания не могат да се вземат никакви мерки.

С ножица ще спасите част от тях
При установяване на частични измръзвания, да се провеждат по-слаби резитби на плододаващата дървесина. Това особено се отнася за прасковата, при която се правят много силни резитби. Ако измръзванията са 100%, се извършват много по-силни резитби, за да се осигури по-силен растеж и по-добро цветообразуване за следващата година. Измръзналите пъпки се установяват много лесно по покафеняването им в централната част, където се намират най-чувствителните органи – тичинките и плодникът. В някои случаи такива пъпки могат да цъфнат през пролетта, но плод няма да се получи.
При фаза бутонизация и цъфтеж измръзванията са много по-често явление, особено при по-раноцъфтящите видове. Бутоните на цветните пъпки измръзват при температури под минус 3-4С, тичинките и плодникът при отворените цветове – под минус 1,5-2,5С, а младите завръзи – под минус 1С. При тези температури измръзванията стават за 1,5-2,5 часа, а при понижение под 0С пъпките издържат в течение на 4-5 часа. Това означава, че когато температурата падне до 0С и продължава бавно да се понижава има възможност за няколко часа да се вземат някакви мерки, а основно те са задимяване и пръскане с вода. Ягодите могат да се предпазят чрез покриване с някакви материали, докато преминат ниските температури.

Димът може да ви спаси от беди
За задимяване се използват различни материали. Купчини от тях се разполагат откъм страната на преобладаващите ветрове през 5-8 м. Отначало се поставят сухи и лесно горими материали, които могат да се подсилят с горено масло или нафта. След това се покрива с влажна слама, сено, листа или полусух оборски тор. Ако огънят се разгори много, той се покрива допълнително с влажни материали или се пръска внимателно с вода. Запалването става, когато температурата падне до 0,5С и термометърът показва, че продължава да се понижава. За целта могат да се ползват и метеорологичните прогнози, които редовно и с голяма точност, се съобщават по радиото и телевизията. Обикновено най-ниските температури настъпват през втората половина на нощта и особено преди изгрева на слънцето. За задимяване могат да се използват и димни шашки, които футболните хулигани често хвърлят по стадионите.

Мъгловидно разпръскване на вода
Поливането на почвата и пръскането на дърветата с мъгловидно разпръскана вода също може да се използва за борба срещу измръзванията. Температурата на водата е по-висока от тази на въздуха и повърхността на почвата в часовете на замръзването. При поливането се овлажняват по-дълбоките почвени хоризонти, което повишава топлопроводимостта и по такъв начин се повишава топлината на повърхностния почвен слой. При напръскването на дърветата листата и цветовете, се покриват с тънка ледена коричка и това ги предпазва от измръзване. Пръскането трябва да се извърши, когато температурите започват да се понижават под 0С.
Варосването на дърветата намалява нагряването им от слънцето и това забавя до известна степен пролетното им развитие. Това също трябва да се използва за намаляване на рисковете от пролетното измръзване.
 
Изпрати Изпрати на приятел [назад] 
 
 
 
 
 « предишно следващо » 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вашето име:*  
Вашият e-mail:*  
Въвдете антиспам кода:*
Вашето мнение:*
  Всички полета са задължителни!
 










 
Всички права запазени GRADINAR.net  2009 - 2017