ГРАДИНАР - всичко за градината
21 ноември 2017 г.
АКТУАЛНО
 
/10.04.2016 г./ Преглеждания 808 | Коментари 0
Ягодовият акар
 
Ягодовият акар (Tarsonemus fragariae) е един от опасните неприятели на ягодите. Разпространен е в почти всички европейски страни. У нас е пренесен с посадъчен материал и се установява в отделни селища в някои райони на страната.
Освен ягодите негови гостоприемници са и някои видове цветя: циклама, здравец, бегония, мушкато, хризантема, петуния, вербена.
Ягодовият акар е много дребен, с просто око не може да се види. Възрастният женски екземпляр има бял цвят, а по-късно със сламеножълт. Възрастният мъжки акар е по-дребен, с овално удължено тяло. Младата ларва е белезникава с три двойки къси крака.
Зимува като оплоден възрастен акар по прилистниците, в основата на растенията, понякога и в гънките на изсъхналите листа. Рано напролет, обикновено през втората половина на март женският акар напуска зимните си убежища, придвижва се към вегетационния връх и започва да се храни. След няколко дни започва да снася яйцата си по младите листа и по прилистниците. В зависимост от метеорологичните условия развитието на едно поколение продължава 14 до 45 дни. У нас ягодовият акар развива голям брой поколения, годишно до 7.
Акарите нападат листата по горната и долната страна и листните дръжки и смучат сок от тях. Предпочитат младите, по-нежни, още неразтворени листа. При силно нападение листата придобиват жълтеникав цвят с маслен оттенък и се завиват. При по-слабо нападение младите листа продължават да нарастват, но по-бавно, остават дребни, избледняват и придобиват много характерен силно набръчкан вид. Растенията изостават и имат силно угнетен вид. Добивите намаляват, плодовете остават дребни, с влошени вкусови качества.
Намножаването се засилва значително през май. Количеството акари достига най-голям размер през юли, август и септември, по време на усиленото формиране на розетките и плодните пъпки. Нарушаването на нормалното хранене на растенията, вследствие на масовото намножаване на акарите през този период, води до намаляване залагането на плодни пъпки и в крайна сметка до по-слаб цъфтеж и по-малък добив през следващата година. Към края на септември и октомври размножаването на акарите затихва, снасянето на яйцата се преустановява, мъжките загиват, а женските остават да зимуват.

Да се засажда здрав посадъчен материал, проконтролиран и окачествен съгласно съществуващите законови наредби. При установяване на зараза се пръска преди цъфтежа или след обиране на плодовете. След 10-14 дни пръскането се повтаря. При по-голямо нападение може да се направи едно предпазно третиране към средата на април. Подходящи препарати са: талстар 10ЕК – 3 мл, омит 57Е – 10 мл, ортус 5СК – 10 мл и нисоран 5ЕК – 6 мл. Дадената доза е за 10 литра вода.
Нападнатите растения в насажденията се отличават ясно по закръжавелия си вид и по-дребните, силно сгърчени листа на вегетационния връх. При малки насаждения тези растения трябва да се изкореняват и унищожават. Препоръчва се също изрязване или окосяване на листата след обиране на плодовете.
 
Изпрати Изпрати на приятел [назад] 
 
 
 
 
 « предишно следващо » 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вашето име:*  
Вашият e-mail:*  
Въвдете антиспам кода:*
Вашето мнение:*
  Всички полета са задължителни!
 










 
Всички права запазени GRADINAR.net  2009 - 2017